Спомняйки си деня, когато Мона Лиза изчезна, погледнете как е извършено „разграбване на изкуството на века“

Смята се, че „Мона Лиза“ е портрет на италианска благородничка на име Лиза Герардини, съпруга на флорентински търговец на платове и коприна

(Роджър-Виолет / Гети Имиджис)

„Мона Лиза“ е един от най-добрите образци на ренесансовото изкуство и международно съкровище. Маслената картина от 16-ти век е портрет на загадъчна жена, чийто завладяващ поглед и загадъчни усмивки завладява очарованието на публиката от векове, е една от италианските художници, най-известните творби на Леонардо да Винчи в творчеството му. Седналата жена на въображаем фон отдавна се свързва с изображенията на Дева Мария, но едва през 2005 г., почти пет века, когато е създадена, е, когато пробив от десетилетия наред за изследвания разкрива самоличността на жената, която е муза на да Винчи . Смята се, че „Мона Лиза“ е портретът на италианска благородничка на име Лиза Герардини, съпруга на флорентински търговец на платове и коприна, Франческо дел Джокондо.

Да Винчи е започнал да работи по картината, докато е бил вкъщи в Италия, но не я е завършил, докато не е поканен във Франция от крал Франсоа I. След като я е завършил, френският крал е изложил картината на показ във своя Фонтенбло Дворец, където е останал цял век. По-късно Луи XIV го премахва и монтира във Версайския дворец и след това Наполеон Бонапарт придобива Мона Лиза в началото на 19 век за своя будоар. Настанена в музея на Лувъра в Париж, сега тя се смята за безценно произведение на изкуството и не може да бъде купувана или продавана като част от френския закон за наследството. Но богатите й исторически връзки и наследство не са това, което я направи известна. Всъщност тя постигна международна слава около четири века след създаването си, и то поради дръзка кражба през 1911 година.

Камила, херцогиня на Корнуол разглежда картината на Мона Лиза на Леонардо да Винчи, докато посещава музея Лувър на 28 май 2013 г. в Париж, Франция (Гети Имиджис)

На 20 август 1911 г., в неделя вечерта, бивш служител на Лувъра влязъл в парижкия музей и извършил това, което се смятало за „грабеж на изкуството на века“. Винченцо Перуджа, италиански майстор, се озовава скрит в килера до следващата сутрин благодарение на разхлабената система за сигурност в музея. Около 7:15 сутринта, когато Лувърът все още беше затворен и движението на пешеходците беше слабо, той тръгна към експозицията, която показваше Мона Лиза. Перуджа я изтръгна от стената, извади я от дървеното платно и рамка от плексиглас и направи гладкото си бягство, с картината, прибрана в работната престилка, която той беше сложил, за да не предизвиква подозрение. Повече от ден след „обира“ служителите на Лувъра нямаха представа, че картината е открадната.

Картините на музея често се сваляха от експозицията им за почистване или фотография, така че посетителите на музея не намираха за странно, че Мона Лиза не беше на определеното й място. Накрая във вторник художник-аматьор, който беше поставил статива си близо до известния портрет на да Винчи и след като видя празното място на стената, помоли охраната да я издири. Едва тогава, след като пазачът не успя да я намери в музея, те откриха, че картината не само е липсвала, но е била открадната. Последва неистово издирване с полицейски разследвания. Същата вечер служител на музея обяви, че „Мона Лиза я няма“, вкоренявайки името в паметта на всички, които са попаднали на новината, и го прави международна сензация почти за една нощ.

Тази реконструкция показва как Винченцо Перуджа е извършил онова, което е описано като най-голямата кражба на изкуство през 20 век. Бившият служител на Лувъра един ден влезе в музея и забелязал, че стаята, в която се намира Мона Лиза, нямаше охрана или посетители, свали картината от колчетата, извади я от рамката и излезе от Лувъра с нея под мишница. (Роджър-Виолет / Гети Имиджис)

Бяха проведени множество разследвания, когато голяма част от детективи се заеха с прах за пръстови отпечатъци, разпитваха свидетели и претърсваха коли и пешеходци на пунктовете за възможни следи. Всяка стена и повърхност на Париж бяха осеяни с издирвани плакати на „Мона Лиза“ и когато временно затвореният „Лувър“ се отвори отново след седмица, хиляди хора дойдоха да разгледат празния експонат на картината. Медиите имаха терен ден с новини, но въпреки всички шумотевици, полицията беше успяла да събере някои следи. През септември 1911 г. полицията арестува Гийом Аполина, авангарден поет, който веднъж каза, че Лувъра трябва да бъде изгорен. Преди това той е бил свързан с кражбата на две древни статуетки от музея.

По време на разпита си той замеси своя близък приятел, испанския сюрреалистичен художник Пабло, на 29 години, който беше закупил статуетките и ги използваше като модели в работата си. Властите обжариха двете легенди за изкуството за изчезването на Мона Лиза, но ги пуснаха поради липса на доказателства. Дните се превърнаха в месеци, а картината все още липсваше, местонахождението й беше неизвестно. По това време Ню Йорк Таймс пише в статия, че голям брой граждани са се обърнали към аматьора Шерлок Холмезес и продължават да развиват най-необикновените теории. Не след дълго причудливите теории започват да се развихрят. Някои твърдят, че JP Morgan, американският банкер, е възложил на грабежа да добави Мона Лиза към частната си колекция от произведения на изкуството, докато други смятат, че кражбата е била администрирана от германците, за да опозори французите.

Портрет на испанския художник Пабло Пикасо (1881 - 1973), стоящ в ателието си, 1920-те. (Снимка: Архив Хълтън / Гети Имиджис)

Повече от две години всички вярваха, че шестдесетгодишният шедьовър е загубен завинаги, без прекъсване в случая. Без да знае полицията, обаче, Мона Лиза е била във Франция от деня, в който е била открадната, в апартамент с една спалня в покрайнините на Париж. 29-годишният Перуджа беше прибрал картината в дървен багажник в дома си и въпреки че беше разпитан за кражбата, полицията никога не го беше виждала като сериозен заподозрян. Две години я държеше скрита, докато чакаше лудостта около изчезването й да отшуми. По-късно се смята, че той е казал, че се е влюбил в нея: станах жертва на нейната усмивка и всяка вечер пирувах с очите си върху съкровището си.

Две години по-късно, през ноември 1913 г., италианският търговец на изкуства Алфредо Гери получава писмо, подписано от човек на име Леонардо, който казва, че е откраднал Мона Лиза и иска да я репатрира в Италия. Гери се срещна с Джовани Поджи, директор на галерия Уфици във Флоренция, след което Гери покани Перуджа в италианския град и се съгласи да разгледа картината. Тримата мъже се събраха в хотелската стая на Перуджа, няколко дни по-късно, и за пълно учудване на флорентинците, Перуджа беше произвел Мона Лиза. Те незабавно уредили картината да бъде изпратена до Уфици и се съгласили да платят на Перуджа продажната цена от 500 000 лири, но реално нямали намерение да я купуват.

„La Giaconda“ или „Мона Лиза“, нарисувана от Леонардо Да Винчи, е върната в Школата за изящни изкуства, Париж. (Снимка на Topical Press Agency / Getty Images)

Вместо това търговците на произведения на изкуството завериха портрета и съобщиха за кражбата на властите. На 11 декември 1913 г., повече от две години след кражбата на Мона Лиза, Перуджа е арестуван в хотела си. Мона Лиза е върната в Лувъра през януари 1914 г. след кратка обиколка из родината си Италия. Междувременно Перуджа беше обвинен в кражба и изправен пред съд в Италия. Той твърди, че е изпълнил задължението си да отмъсти за Италия, защото се е заблудил, че картината е била разграбена от страната му през епохата на Наполеон. С тази защита обаче той успя да спечели хора и много италианци му се възхищаваха като национален герой. Въпреки доказателствата на обвинението, че той планира да продаде картината, той в крайна сметка е осъден на една година и 15 дни затвор. Той бе освободен по жалба след седем месеца и по-късно продължи да се бие в италианската армия по време на Втората световна война. Завръща се в Париж и умира през 1947г.